Сатирикът Красимир Машев с книгата си „Кални бани“ в Столична библиотека
Ако умът и духът ви имат нужда от лековити кални бани, заповядайте на 9 май 2024 г. (четвъртък) от 18 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ 4). Там ще се срещнете с едноименната книга (илюстрирана от Ивайло Нинов, издадена от ИК „Стършел“) и нейния автор, който ще я представи с помощта на поета Георги Константинов и актьора Любен Чаталов. Водещ на вечерта ще бъде Петър Чухов, ще има и мултимедийни изненади.
А ето и самопризнанието на автора, дошло без упражняване на насилие:
Именувам се Красимир Георгиев Тачев Цветанов Първанов Гетов Машев.
Роден съм на 26.ІХ.1948 г. в с. Тръстеник, Плевенско. След като го напуснах, то веднага стана град. Затова се считам за най-последния селянин.
Завърших гимназия в родното си село, а висше образование в най-голямото българско село – София. Дипломирах се в СУ „Свети Климент Охридски“ във философско-историческия факултет, а години по-късно завърших и специалността книгоиздаване във факултета по журналистика, в съседство с курса на естрадната певица Росица Кирилова. Но и преди да я познавам задочно, като всяко селско дете и без нея си обичах домашните котки и кучета, а по-късно и студенките по педагогика. Затова и първата ми книжка със стихове за деца се казва „Котешки правопис“.
Работил към като криминален инспектор и редактор в отдела за българска художествена литература на Книгоиздателство „Г. Бакалов“ – Варна, което след обезвредителния процес на 10.ХІ.1989 г. бе преименувано на „Галактика“, а сетне бе изпратено като мъглявина в духовното небитие на България.
Пиша от най-ранна възраст – отначало само резки, черти, лулички и ченгелчета, а после направо стихотворения. Самоук читател съм от петгодишна възраст. Така четенето ми от страст се превърна в професия. Отначало четях самопризнания на криминално проявени и други техни ръкотворни творби, а по-късно като редактор се занимавах с по-безобидни престъпления в областта на пезията и прозата.
И тъй като е прието за смекчаващо вината обстоятелство това, че признатият грях е половин грях, признавам, че съм написал следните книги: „Криви усмивки“, „Скрити дефекти“, „На къси вълни“, „Сатирични строфи“, „Антикварна Варна“, „Флуиди“, „Неми кадри“ и „Кални бани“, съдържащи сатирични стихотворения и епиграми, документалните книги „Град Тръстеник в миналото“, „Петър Алипиев“, „Баш майстора Кирил Господинов“, „С презрение и ненавист“ (биография на антифашиста Фердинанд Александров), „Радой и Ралин“, „Главният прокурор не разрешава ексхумация“ (претърпяла две издания), „Криминална полиция“, „Граби и убивай“, „Стари кримки“, „Убийства по всяко време“ и др.
За деца имам издадени книжките „Плажен буквар“, „Миша ряпа“ (подгонена от „Котешки правопис“), „Шапка на тояга“, илюстрирана от големия наш художник Борис Димовски, „Горска Коледа“, „Невидим юнак“ и богато илюстрираната книжка със стихове загадки за умни глави „Кухненски слон“, „Безкрило хвърчило“, издадени от „Жанет 45“.
Съставител съм на сборника с анекдоти и остроумия от древността до наши дни „Близо до ума“, Антология на българската епиграма и сборник с ръкописни стихотворения (манускрипти), който все още не е издаден по неизвестни само на мен причини. Превел съм стихове от американския сатирик Огдън Неш, събрани в книжката „1-1=2“ и малко известната приказка на големия детски (може и датски) писател Х. К. Андерсен „Вълшебните галоши“, за което много ми помогна многогодишното им използване в газенето на по-лепкавата и от туткал тръстенишка кал.
Автор съм на либретото за мюзикъла „Фалшификатори“ (по пиесата на Ст. Л. Костов „Вражалец“), игран и изпят в ДМТ „Ст. Македонски“ и на куклената пиеса „Дядо и ряпа“, играна в ДКТ – Варна.
Най-големият ми план за бъдещето – да разсмея Дядо Боже.
